пирува

Речник на българския език

1. пирува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пирува е производна форма на пирувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пирува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пирува е производна форма на пирувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пирува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пирува е производна форма на пирувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).