пипнел

Речник на българския език

1. пипнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пипнел е производна форма на пипна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пипнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пипнел е производна форма на пипна (мин. деят. несв. прич. м. р.).