пипкахте

Речник на българския език

1. пипкахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

пипкахте е производна форма на пипкам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пипкахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

пипкахте е производна форма на пипкам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).