пипкали

Речник на българския език

1. пипкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пипкали е производна форма на пипкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пипкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пипкали е производна форма на пипкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. пипкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пипкали е производна форма на пипкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. пипкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пипкали е производна форма на пипкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).