пипахте

Речник на българския език

1. пипахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

пипахте е производна форма на пипам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пипахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

пипахте е производна форма на пипам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).