пипали

Речник на българския език

1. пипали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пипали е производна форма на пипам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пипали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пипали е производна форма на пипам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. пипали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пипали е производна форма на пипам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. пипали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пипали е производна форма на пипам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).