пипал

Речник на българския език

1. пипал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пипал е производна форма на пипам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пипал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пипал е производна форма на пипам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пипал — мин. деят. св. прич. м. р.

пипал е производна форма на пипам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пипал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пипал е производна форма на пипам (мин. деят. несв. прич. м. р.).