пилотирало

Речник на българския език

1. пилотирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пилотирало е производна форма на пилотирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пилотирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пилотирало е производна форма на пилотирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пилотирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пилотирало е производна форма на пилотирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пилотирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пилотирало е производна форма на пилотирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).