пилотирал

Речник на българския език

1. пилотирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пилотирал е производна форма на пилотирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пилотирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пилотирал е производна форма на пилотирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пилотирал — мин. деят. св. прич. м. р.

пилотирал е производна форма на пилотирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пилотирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пилотирал е производна форма на пилотирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).