пилите

Речник на българския език

1. пилите — мн. ч. членувано

пилите е производна форма на пила (мн. ч. членувано).

2. пилите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

пилите е производна форма на пиля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

3. пилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

пилите е производна форма на пия (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).