пилил е

Речник на българския език

1. пилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пилил е е производна форма на пиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пилил е е производна форма на пиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).