пилила

Речник на българския език

1. пилила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пилила е производна форма на пиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пилила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пилила е производна форма на пиля (мин. деят. св. прич. ж. р.).