пикала

Речник на българския език

1. пикала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пикала е производна форма на пикая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пикала — мин. деят. св. прич. ж. р.

пикала е производна форма на пикая (мин. деят. св. прич. ж. р.).