печете

Речник на българския език

1. печете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

печете е производна форма на пека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. печете — повелително наклонение, мн. ч.

печете е производна форма на пека (повелително наклонение, мн. ч.).