печелело

Речник на българския език

1. печелело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

печелело е производна форма на печеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. печелело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

печелело е производна форма на печеля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).