печелел

Речник на българския език

1. печелел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

печелел е производна форма на печеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. печелел — мин. деят. несв. прич. м. р.

печелел е производна форма на печеля (мин. деят. несв. прич. м. р.).