печатило

Речник на българския език

1. печатило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

печатило е производна форма на печатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. печатило — мин. деят. св. прич. ср. р.

печатило е производна форма на печатя (мин. деят. св. прич. ср. р.).