петнили

Речник на българския език

1. петнили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

петнили е производна форма на петня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. петнили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

петнили е производна форма на петня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).