петимен

Речник на българския език

пѐтимен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

пѐтимна, пѐтимно, мн. пѐтимни, прил. Разг. Който силно желае нещо. Петимен за ласки.

Грешни изписвания (3)

  • петемен
  • петемин
  • петимин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пе-ти-мен
непълен член пе-тим-ния
пълен член пе-тим-ни-ят
ж. р. пе-тим-на
членувано пе-тим-на-та
ср. р. пе-тим-но
членувано пе-тим-но-то
мн. ч. пе-тим-ни
членувано пе-тим-ни-те