пестяло

Речник на българския език

1. пестяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пестяло е производна форма на пестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пестяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пестяло е производна форма на пестя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).