пестили

Речник на българския език

1. пестили — мн. ч.

пестили е производна форма на пестил (мн. ч.).

2. пестили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пестили е производна форма на пестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. пестили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пестили е производна форма на пестя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).