первахте

Речник на българския език

1. первахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

первахте е производна форма на первам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. первахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

первахте е производна форма на первам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).