пенявели

Речник на българския език

1. пенявели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пенявели е производна форма на пенявя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пенявели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пенявели е производна форма на пенявя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).