пенявел

Речник на българския език

1. пенявел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пенявел е производна форма на пенявя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пенявел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пенявел е производна форма на пенявя (мин. деят. несв. прич. м. р.).