пелтечело

Речник на българския език

1. пелтечело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пелтечело е производна форма на пелтеча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пелтечело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пелтечело е производна форма на пелтеча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).