пелтечел

Речник на българския език

1. пелтечел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пелтечел е производна форма на пелтеча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пелтечел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пелтечел е производна форма на пелтеча (мин. деят. несв. прич. м. р.).