пелите

Речник на българския език

1. пелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

пелите е производна форма на пея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. пелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

пелите е производна форма на пея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).