пекнел

Речник на българския език

1. пекнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пекнел е производна форма на пекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пекнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пекнел е производна форма на пекна (мин. деят. несв. прич. м. р.).