пееха

Речник на българския език

1. пееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

пееха е производна форма на пея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

пееха е производна форма на пея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).