парнел

Речник на българския език

1. парнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

парнел е производна форма на парна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. парнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

парнел е производна форма на парна (мин. деят. несв. прич. м. р.).