парафирал

Речник на българския език

1. парафирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

парафирал е производна форма на парафирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. парафирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

парафирал е производна форма на парафирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. парафирал — мин. деят. св. прич. м. р.

парафирал е производна форма на парафирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. парафирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

парафирал е производна форма на парафирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).