парафира

Речник на българския език

1. парафира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

парафира е производна форма на парафирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. парафира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

парафира е производна форма на парафирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. парафира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

парафира е производна форма на парафирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).