папал

Речник на българския език

1. папал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

папал е производна форма на папам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. папал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

папал е производна форма на папам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. папал — мин. деят. св. прич. м. р.

папал е производна форма на папам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. папал — мин. деят. несв. прич. м. р.

папал е производна форма на папам (мин. деят. несв. прич. м. р.).