панираха

Речник на българския език

1. панираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

панираха е производна форма на панирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. панираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

панираха е производна форма на панирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).