панирало

Речник на българския език

1. панирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

панирало е производна форма на панирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. панирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

панирало е производна форма на панирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. панирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

панирало е производна форма на панирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. панирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

панирало е производна форма на панирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).