памук

Речник на българския език

паму̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. паму̀ци, (два) паму̀ка м.
1. Само ед. Влакнодайно растение, чиито семена са обвити във влакнест пашкул.
2. Само ед. Влакното, което се извлича от това растение, и произведеното от него.
3. Обработени влакна за използване в медицината.
Захарен памук. — Сладкарско изделие, получено при топлинна обработка на захар, което на външен вид наподобява памук.
Стъклен памук. — Синтетичен топло- и звукоизолационен материал.
Гърмящ памук. — Пироксилин.

Грешни изписвания (1)

  • пъмук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-мук
непълен член па-му-ка
пълен член па-му-кът
мн.ч. па-му-ци
членувано па-му-ци-те
бройна форма па-му-ка
звателна форма