палпирал

Речник на българския език

1. палпирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

палпирал е производна форма на палпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. палпирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

палпирал е производна форма на палпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. палпирал — мин. деят. св. прич. м. р.

палпирал е производна форма на палпирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. палпирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

палпирал е производна форма на палпирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).