палеж

Речник на българския език

палѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. палѐжи, (два) палѐжа, м. Палене, подпалване.

Грешни изписвания (2)

  • палеш
  • пълеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-леж
непълен член па-ле-жа
пълен член па-ле-жът
мн.ч. па-ле-жи
членувано па-ле-жи-те
бройна форма па-ле-жа
звателна форма