пакостяло

Речник на българския език

1. пакостяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пакостяло е производна форма на пакостя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пакостяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пакостяло е производна форма на пакостя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).