пакостите

Речник на българския език

1. пакостите — мн. ч. членувано

пакостите е производна форма на пакост (мн. ч. членувано).

2. пакостите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

пакостите е производна форма на пакостя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).