пакостило

Речник на българския език

1. пакостило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пакостило е производна форма на пакостя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пакостило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пакостило е производна форма на пакостя (мин. деят. св. прич. ср. р.).