пакостили

Речник на българския език

1. пакостили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пакостили е производна форма на пакостя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пакостили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пакостили е производна форма на пакостя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).