пакостил

Речник на българския език

1. пакостил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пакостил е производна форма на пакостя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пакостил — мин. деят. св. прич. м. р.

пакостил е производна форма на пакостя (мин. деят. св. прич. м. р.).