пазило

Речник на българския език

1. пазило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пазило е производна форма на пазя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пазило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пазило е производна форма на пазя (мин. деят. св. прич. ср. р.).