пазила

Речник на българския език

1. пазила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пазила е производна форма на пазя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пазила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пазила е производна форма на пазя (мин. деят. св. прич. ж. р.).