пазил

Речник на българския език

1. пазил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пазил е производна форма на пазя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пазил — мин. деят. св. прич. м. р.

пазил е производна форма на пазя (мин. деят. св. прич. м. р.).