пазел

Речник на българския език

1. пазел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пазел е производна форма на пазя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пазел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пазел е производна форма на пазя (мин. деят. несв. прич. м. р.).