ояло

Речник на българския език

1. ояло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ояло е производна форма на оям се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ояло — мин. деят. св. прич. ср. р.

ояло е производна форма на оям се (мин. деят. св. прич. ср. р.).