ощърбявал си

Речник на българския език

1. ощърбявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ощърбявал си е производна форма на ощърбявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ощърбявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ощърбявал си е производна форма на ощърбявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. ощърбявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ощърбявал си е производна форма на ощърбявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).