ощърбявал е

Речник на българския език

1. ощърбявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ощърбявал е е производна форма на ощърбявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ощърбявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ощърбявал е е производна форма на ощърбявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ощърбявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ощърбявал е е производна форма на ощърбявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).